Enterprise като комплекс на имот - регистрация на права върху недвижимо имущество и сделки с него

Enterprise като комплекс на имот

В съответствие с член 132 от Гражданския процесуален кодекс вече се отнася до България под комплекс имот, признат от цял ​​не.

В това си качество, компанията действа като обект на граждански права. Enterprise като обект на граждански права е със следните характеристики: това е един комплекс имущество, което включва всички видове собственост, предназначени за дейности - земя, сгради, оборудване, инвентар, суровини, продукти, искове, дългове, както и правото да търгуват име, търговски марки и марки за услуги и други изключителни права; това е просто една такава система за имот, който се използва за стопански цели. Той може да е държавна или общинска собственост, или принадлежат към търговска организация, създадена под формата на търговско дружество или дружество, производство кооперация, или да бъде собственост на организация с нестопанска цел, ангажирани в съответствие със закона и с неговия устав бизнеса. Като предприятие, може да действа и неговото имущество, собственост на индивидуални предприемачи или членове на един селянин икономика (фермер); сделки вече не водят до прекратяване на производство или на други търговски дейности, извършвани от предишния собственик, който е обект на комплекс собственост "в движение"; в сделки както сега, така собственост комплекс на самия юридическото лице не е юридическо лице, се прекратява дейността си като субект на гражданското право. Ако юридическо лице е в ликвидация като субект на гражданското право, компанията вече не е един комплекс имот, но само определени видове собственост. В допълнение тя не включва дълговете на юридическото лице.

Трябва да се отбележи, че в текста на Гражданския кодекс на България включва разпоредби, отразяващи специфичните предприятия от продажби (st.559-566). В същото време подчерта, че правилата за продажба на NOR прилагат за продажба на дружества, доколкото не е предвидено друго в правилата за договора за продажба на предприятието (стр.2 st.549). Това се дължи на факта, че продажбата на предприятието като цяло включва прехвърляне на купувача, не само сгради и съоръжения, но също така обвързани с материал, въз основа на правата и задълженията на продавача на производство. Комплексното взаимодействие, произтичащо от такава продажба, се нуждаят от специална регулация.

В договора за продажба на предприятието, трябва да бъде ясно определен състава и стойността на продадените компании, които се определят въз основа на подробен опис на предприятието.

България Гражданския кодекс съдържа правила за да се установи съставът на продадените предприятия (стр.2 st.561). Страните, преди подписване на договора за продажба на предприятието трябва да изготви и да вземат предвид тези документи като акт на инвентаризация; баланса; Доклад на независимия одитор върху състава и стойността на предприятието; списък на всички дългове (пасиви) са включени в дружеството, което показва, кредитори, природа, размер и времето на техните изисквания.

Тези документи служат като задължително приложение към договора за продажба на предприятието, което се състои в писмена форма, като се изготвят един документ, подписан от страните. Липсата на който и да е от тези документи се разглежда като неуспех да се образува договор за продажба на предприятието, което води до недействителност (стр.2 st.560 Гражданския процесуален кодекс).

В договора за продажба на предприятието, се считат като сключени от момента на държавна регистрация.

Членка регистрация подлежи, в допълнение към продажбата на споразумението за предприятието, прехвърляне на собствеността на купувача. Регистрацията се извършва от продавача след изпълнението на задълженията по договора за продажба на предприятието.

Изпълнение на задълженията по договора за продажба на предприятието изисква от продавача да определени действия, не са характерни за всички други договорни задължения. По-специално, освен ако не е предвидено друго в договора, продавачът трябва за своя сметка да се подготви компанията да прехвърли на купувача, да съставя и представя на подписване на нотариалния акт за прехвърляне на купувача. В акта за прехвърляне трябва задължително да отразяват информацията да уведоми кредиторите на продажбата на предприятието, данни за състава на предприятието, с недостатъците, установени в имота трансферния списък на изгубения собственост на продавача.

В деня на подписване на продавача и купувача на акта за прехвърляне на въртящия момент се признава прехвърляне на купувача на предприятието и на прехода към него на риска от случайно погиване или случайна повреда на бизнеса с недвижими имоти.

В същото време на прехвърлянето на купувача на предприятието не съвпада с момента на прехвърляне на собствеността на предприятието, което се определя от държавна регистрация на собствеността на датата. Въпреки това, не е собственик на прехвърленото предприятие (преди регистрация), купувачът придобива правото да се разпорежда с имуществото на предприятието, доколкото това е необходимо за целите, за които на придобиваното предприятие. И, съответно, продавачът запазва собствеността на дружеството прехвърля на държавна регистрация да бъде лишен от такова право (st.564 Гражданския процесуален кодекс).

Трябва да се отбележи, че независимо от факта, че структурата на предприятието може да включва много обекти, нито прехвърля на купувача, отнема само един акт за държавна регистрация на собствеността на предприятието като цяло на купувача.

са установени специални правила и планиране Кодекса за Град България по отношение на някои други видове договори, което е обект на предприятието като сложна имот: наем (st.656-664); доверителни (st.1013 претенции 1 и 3). Специални разпоредби, регулиращи сделки с компанията, също се съдържат в федералния закон "За несъстоятелност (банкрут)" (член 85); "На приватизация на държавна собственост и приватизация на основите на общинска собственост в България" (член 26); "На ипотека (Залог NOR)" (st.69-73).

По този начин, в съответствие с договора за наем на предприятието като цяло, комплекс имот използва за бизнес цели, наемодателят е длъжен да:

- даде на наемателя за плащане за временно притежаването и използването на земя, сгради, съоръжения, оборудване, и други, включени в дълготрайните материални активи на предприятието,

- с цел да прехвърли, при условията и в границите, определени от договора, запаси от суровини, горива, материали и други текущи активи:

право на ползване на земя, вода и други природни ресурси, сгради, съоръжения и оборудване, както и други права на собственост на лизингодателя, свързана с предприятието;

правото си да определи, индивидуализиране на дейността на предприятието; други изключителни права;

- да му даде право да поиска и да й се прехвърли дълговете, свързани с компанията (клауза 1 st.656 Гражданския процесуален кодекс).

Лизинговият договор, както и договора за продажба на предприятието се сключва в писмена форма, като се изготвят един документ, подписан от страните. Влязъл в сила договор в нарушение на тези изисквания е нищожен и не отговаря на условията за регистрация. Договор за отдаване под наем на предприятието влиза в сила от момента на неговото състояние регистрация (st.656 Гражданския процесуален кодекс).

С договора за доверително управление на предприятието като собственост комплекс на основателя (собственик на компанията) изпраща попечител компания в доверие, както и последния се задължава да осъществи управление на предприятието в интерес на основателя или лицето, те казаха (получателя). В този случай, собствеността на компанията остава с основателя (st.1012 претенция 1, претенция 1 st.1013 Гражданския процесуален кодекс).

При вземането на решение за държавна регистрация на договора за доверително управление на предприятието трябва да се вземат предвид ограниченията, определени от Гражданския кодекс на Република България по отношение на управлението на активи и подлежат структура от обекти на договора. Тя не може да бъде обект на доверително управление на комплекси собственост, които са определени за държавни или общински предприятия по отношение на правото на стопанска дейност или оперативно управление (публични предприятия) (st.1013 Гражданския процесуален кодекс).

учредител доверително управление трябва да е собственик на фирмата, с изключение на управлението на активи институции въз основа на закон (st.1014 Гражданския процесуален кодекс).

Като попечител може да действа само отделен търговец или търговска организация, с изключение на единна предприятие. Това изискване не се отнася за случаите, когато управлението на активи се извършва на основанията, предвидени от закона. Тя определя забрана за прехвърляне на собственост с управлението на доверие на държавните органи и местното самоуправление (st.1015 Гражданския процесуален кодекс).

Договорът за доверително управление на предприятието, както и на всеки граждански договор се сключва със страните за постигане на споразумение по всички основни термини (st.432 Гражданския кодекс). Директно в GC България има позоваване на следните съществени условия на договора за доверие:

- съставът на прехвърлен в управлението на доверие имот;

- името на юридическото лице или името на гражданите, е основател и (или) на бенефициента;

- размера и формата на такси за управление на инвестициите на, ако плащането на възнаграждението, предвидено в договора;

- продължителността на договора (клауза 1 st.1016 Гражданския процесуален кодекс).

За да се формира съгласие доверително управление на предприятието, на правилата, предвидени по отношение на продажбата на споразумение за предприятието.

Федералния закон за държавна регистрация на правата, предвидени в член 22 от специалната процедура за регистрация на предприятието, както е сложен на имот, като се вземат предвид особеностите на регистрация в рамките на предприятието на отделните обекти не. Тъй като прехвърлянето на правата за компанията води, съответно, и промяната на предмета по отношение на правата за всички обекти, нито са част от комплекс собственост, законодателят е определил, че държавна регистрация подлежи на съответната сделка или прехвърляне на права, чийто предмет на дейност е на самото дружество, а не на многобройните сделки, включващи с отделни обекти NOR, който е част от бизнеса. Ето защо, на рецепцията не е мястото на тези отделни обекти NO и мястото на регистрация на дружеството като юридическо лице.

По този начин, правото на компанията (права за пренос), предмет на държавна регистрация на мястото на юридическо лице, законният собственик. За отделни обекти НЕ са включени в състава на предприятието, а не държавна регистрация се извършва и вписване в Единния държавен регистър на новия притежател (собственик) на предприятието, а оттам и на предмета на право на подходящи условия NO. В основата на вземането на такива записи за всяка една от темите на нито членовете на Дружеството на по тяхно място е държавна регистрация на предприятието като цяло, както е сложен на имот.