Концепцията на предприемачеството
Първоначално, предприемачи, наречени предприемчиви личности, опериращи на пазара или просто енергични хора, хазарт склонни към рискови операции. В бъдеще, предприемачеството започна да се отнася всяка дейност, насочена към увеличаване на печалбите и които не са забранени от закона. Предприемачеството е начин за управление, че в резултат на века на еволюцията, установени в развитите икономики. Предприемачеството да развие комплекс, придружени и последвано от и до днес безкраен процес на възникване и решаване на множество конфликти.
В резултат на това днес е една от основните понятия в областта на гражданското и по-специално, предприемаческа закон е концепцията за "предприемаческа дейност", което е от значение за общото индивидуални предприемачи (физически лица) и колективни предприемачи (юридически лица). Трябва да се обърне внимание на факта, че хора и фирми, като общо правило, да участват в бизнеса на еднакви правни условия. В съответствие с параграф 3 от член 23 от Гражданския процесуален кодекс, с предприемаческата активност на гражданите, се извършва без юридическо лице, съответно, на правилата на Гражданския процесуален кодекс, които регулират дейността на юридически лица - търговски организации, освен ако не е предвидено друго от закона, други правни актове или юридически лица. На предприемаческата активност на гражданите, се извършва без юридическо лице, ние ще се съсредоточи повече по-късно.
От горното traktatsii идеята за бизнес, както е посочено в параграф 3 на параграф 1 от член 2 от Гражданския процесуален кодекс, следва, че всяка дейност на гражданин или организация може да се отдаде на бизнеса в случай, че тази дейност ще съдържа редица съществени условия, симптоми, или, така да се каже, функции, за да го отличават от другите видове дейности. Това разграничение е от голямо практическо значение, тъй като наличието или липсата на специфични дейности, свързани с появата на бизнес признаци или прекратяването на някои правни отношения, регулирани от гражданското, данъчни, административни, наказателни, трудови и други законодателни актове.
По този начин, законен бизнес може да бъде разпознат само дейността, която се характеризира с всички от следните характеристики в комбинация.
1. независимостта на предприемаческа дейност. Независимост предполага, на първо място, че физическо или юридическо лице - търговец, участващи в граждански операции директно от свое име и в техен интерес.
2. Тези дейности винаги се извършват бизнесмен на свой риск. Изпълнение на дейност на свой собствен риск предполага икономическа независимост, и е тясно свързана с този предприемач, отговорни за резултатите от тяхната дейност. Тази функция на предприемаческата дейност е тясно свързана с първата, ни е призовал знак. В крайна сметка, така да се каже, сами по себе си, като изберете пътя на движение, ние се по този начин, ние премахваме изпод краката на плевели, рискувайки да се изправи пред трудностите и предизвикателствата. Избраният процент се определя в крайна сметка, в резултат на което, за съжаление, не винаги отговаря на нашите идеи за това. За съжаление, понятието бизнес риск не е законово определен, изразена много принципни позиции, че това обстоятелство е голям пропуск. Въпреки това, изглежда, че това понятие е повече от езиково, отколкото правен. И все пак има опити да се дават правоприлагащи право в идеята право на това, какво представлява бизнес риска. По този начин, член 929 от предприятието риска от Гражданския процесуален кодекс България разбира като рискът от загуби от дейността си в резултат на неизпълнението на задълженията от изпълнителите предприемач или да промени условията на тази дейност по причини извън обстоятелства на предприемача, като например рискът за получаване на очакваните приходи, както и на други застрахователни рискове, т.е. предполагаемите събития, които имат признаци на вероятностите и случайността.
3. предприемачество е насочена към систематично печалба от използването на имущество, продажба на стоки, строителство и услуги. За да се постигне това е необходимо, разбира се и по-систематично прилагане на самите дейности. Ние сме съгласни с мнението, че системното изпълнение на дейностите трябва да се разбира като притежаващи собственост, която обединява всички действия, извършени заедно. Следователно, предприемаческа дейност - дейност, която цели системно печалба, за които е необходимо да се направи обект на серия от операции, чиято цел е да се направи печалба. Ако уредът се прави сделка, а след това не може да се квалифицира като бизнес, дори и да генерира приходи, тъй като отделните сделки не е систематични. Интересно е, че повече от една интерпретация на този герой на предприемаческата дейност на практика води до многобройни объркване, които често завършват с дела.
Ето още един интересен пример. Възрастна жена отива да остане с неговите роднини в селото за няколко месеца, а в негово отсъствие реши да предаде своя едностаен апартамент. И до разгледа друга ситуация: гражданин, като в апартамента си, купува друг за целите на наем, отдаване под наем за неопределен време неопределен брой лица. Разграничаването между тези две ситуации трябва да се вземе предвид, както е споменато по-горе, води ориентирани. Също така, в зависимост от различните ситуации адекватно да оценят необходимостта от регистрация.
Моля, имайте предвид, че способността да се направи оценка на ситуацията трезво в такива случаи, както и да се разпределят за себе си обстоятелствата, които задължават да се получи определен гражданско правен статут е от голямо значение в практиката.
4. Последният знак на законната стопанска дейност характеризира участниците в нея. Бизнес организации могат да бъдат физически лица (физически и юридически лица), регистрирани по реда, предвидени от закона, т.е. със съответното гражданско състояние. С други думи, регистрация на търговско дружество, регистрация с данъчните власти, и по-специални случаи, предвидени от българското законодателство, специално разрешително (лиценз) - това е пътя към стартиране на бизнес.
В контекста на съвременната българска действителност е важно да се помисли за функцията на бизнеса. Необходимо е да се отбележи значението на съществуването и по-нататъшното развитие на предприемачеството. Развитие и укрепване на бизнес дейност е рамото на развитие на националната икономика като цяло. Ние избирам основните функции на бизнес.
Нека започнем с функциите на ресурси. За всички бизнес дейности, необходими икономически ресурси - факторите на производство. Те включват преди всичко природните ресурси (земя, минерали, гори и вода). Важно е да се инвестиционни ресурси (машини, оборудване, инструменти, транспортни средства и други средства, използвани за производството на стоки и услуги и предоставянето им на клиента), както и финансови ресурси. Специален вид на ресурси - това е човешки трудовите ресурси. Те се определят количествено и качествено съдържание на работната сила, неговата експертиза, специализация, заетостта. През последните години, на теория и на практика, все по-често се акцентира върху значението на друг ресурс - предприемаческата способност. Предприемач, като поведе иновативни, неконвенционален връзка на производствените фактори - земя, труд и капитал, - стимулира производството на стоки и услуги, повишаване на икономическата ефективност.
Тя се стреми собственикът на този чрез извършване на втора функция на стопанската дейност - организиране. Предприемачът използва правомощията си, за да се гарантира, че връзката и комбинация от фактори на производството, което е най-добрият начин да доведе до целта, която е да се получи висок доход.
Третата функция на предприемачеството - творчески, свързани с иновациите. Значението му се увеличава, особено в днешния научен и технологичен напредък. Във връзка с укрепването на функциите, свързани с иновации, нов икономически климат за предприемачеството. Разрастващ се пазар на научното и техническо развитие, или бизнес начинание, работи за внедряване на иновации в машини и технологии. Изграждане на информационна инфраструктура на предприемачеството, разширяване на достъпа до полезна информация, подсилена с патент услуги за лицензиране, банкова мрежа данни информация.
Ние считаме, че е необходимо да се спра на предприемаческата активност, без създаване на юридическо лице. Съгласно член 37 от Конституцията на българския гражданин има право свободно да се разпорежда с техните способности да работят, изберете вида на дейност и професия. Гражданска форма на реализация на това право може да бъде дейността като отделен предприемач. Всеки български гражданин има право да се занимава с предприемаческа дейност без юридическо лице от момента на държавна регистрация като отделен търговец в съответствие с параграф 1 от член 23 от Гражданския процесуален кодекс. Според параграф 2 от член 23 от Гражданския процесуален кодекс на България Ръководител на един селянин икономика (фермер), извършване на дейности, без създаване на юридическо лице, предприемач от момента на държавна регистрация на един селянин икономика (фермер).
В съответствие с член 11 от Данъчния кодекс на България и еднолични търговци - са физически лица, регистрирани по съответния ред и занимаващи се с предприемаческа дейност, без да е юридическо лице, ръководителите на селянин (фермер) домакинства. Лицата, извършващи предприемаческа дейност, без да формира юридическо лице, но не е регистрирано като индивидуални предприемачи в нарушение на изискванията на гражданското право в България, в изпълнение на задълженията, възложени им със Данъчния кодекс, няма право да се позовава на факта, че те не са индивидуални предприемачи.
Един предприемач може да извършва всички икономически дейности, които не са забранени от закона, включително търговски посредник, търговия и покупка и други дейности. Предприемачът може да извършва дейността си както в използването на наемен труд, и без използване на наемен труд.
Съгласно член 24 от Гражданския България предприемач носи отговорност за задълженията си с всички свои активи, с изключение на имоти, които по закон не могат да бъдат налагани. Списъкът на собственост на гражданите, които не могат да бъдат налагани, създадена с гражданско процесуално право.
В параграф 4 от член 23 от Гражданския процесуален кодекс на България законодател обезпечени т.нар презумпцията за предприемаческа активност на гражданите. Тя се състои в това, че един гражданин извършване на предприемаческа дейност, без създаване на юридическо лице, в нарушение на изискванията за регистрация, не може да се отнася това отношение затворници по този начин сделките, че тя не е предприемач. Съдът може да се прилага за такива сделки правила за задълженията, свързани с търговската дейност. От гледна точка на публичното право (наказателна и административна) стопанска дейност, осъществена от лице, което не е регистрирано като предприемач, е незаконен бизнес. Въпросът за незаконни стопански дейности изглежда да е много любопитен, обаче, това е извън обхвата на нашето изследване.