законодателство в чуждестранна валута
регулаторни въпроси за внос (износ) услуги в изпълнение на валутни операции
Външнотърговска дейност в съответствие с параграф 2 от член 2 от закона се считат за "предприемаческа дейност в областта на международния обмен на стоки, услуги, информация, резултатите от интелектуалната дейност, включително изключителни права върху тях (интелектуална собственост)."
Износителка се определя като "износ на стоки, строителство, услуги, резултатите от интелектуалната дейност, включително изключителни права върху тях, на митническата територия на Република България в чужбина, без задължението да внася отново" (част 6 на член 2), и когато импортирате става въпрос за техния внос митническата територия на България от чужбина, без задължението за повторен износ (част 7 от член 2).
По този начин, за внос и износ (и те не са нищо друго, като един вид външнотърговската дейност) въвежда още един допълнителен елемент: износът (внос) на обекта на съответната транзакция извън (в рамките) на митническата територия на Република България.
Изявление на ситуацията води до извода, че критерият за износ характер на операцията по принцип не трябва да се разглежда като територия, когато тя се извършва, както и различна националност на участниците. Съответно, услуга, предоставяна от български лицето на чужденец трябва да се счита за износ, независимо от това къде се предоставят: в България или в чужбина.
Външната търговия и валутния закон не съдържа ясна (собствен) износ на определенията на концепция (внос) на услуги.
Износът на услуги - отстраняване на работи и услуги от митническата територия на Република България в чужбина, без задължението да внася отново. износа факт се записва по време на служба.
Вносът на услуги - внос на услуги в митническата територия на България от чужбина, без задължението за повторен износ.
Търговски операции за предоставяне на услуги на местно лице на чуждестранно (чуждестранно на местно лице) на територията на България не изнася (внос).
Ето защо, ако се прилага за износа на стоки факт определя в момента на митническата граница на стоките, преминаващи България, позоваването на услуга - в момента на тяхното представяне (Част 6 на член 2 от Закона).
Важно е, следователно, да се установи кога точно се счита за услугата. Има различни опции. Вземем примера на своите информационни услуги. Да приемем, че на чужд бизнесмен идва в България, където той се консултира с местна фирма. В този случай услугата се предоставя на територията на България.
Ако, от друга страна, представителят на българските фирми, докато са в чужбина, съветва чуждестранния партньор, услугата се предоставя извън територията на страната ни.
Необходимо е обаче да се вземе предвид, че за целите на данъчното облагане, концепцията за търгуеми услуги се интерпретира малко по-различно, отколкото в законодателството в областта на външната търговия, както и разпоредбите на държавата на България Данъчна служба публикувани наскоро по този въпрос може да се разшири определението за износ на услуги, както и да го прилага на практика.
Там е предвидено, че за целите на данъчното облагане изнесени считат за "услуги (работи), при условие извън територията на държавите - членове на платците ОНД на данък върху добавената стойност, регистрирана в България в съответствие с установената процедура в съответствие със споразуменията (или друг еквивалентен документ) сключен с чуждестранни юридически и физически лица "(параграф 1).
Този принцип има три характеристики на услугите, изнасяни:
1) Предприемачество трябва да са на платеца на данъка върху добавената стойност, регистрирана в България в съответствие с установената процедура. Трябва да се отбележи, че концепцията за "платец на данъка върху добавената стойност" е по-широко от понятието "български човек" или "местно лице на България", като платци на данъка върху добавената стойност, заедно с българските юридически лица и индивидуални предприемачи, които са чуждестранни юридически лица (т.е. там са нерезиденти на България), извършващи производствена или търговска дейност на територията на Република България.
2) Услугата трябва да бъде предоставена от платеца на данъка върху добавената стойност на чуждестранно юридическо лице или физическо лице, въз основа на споразумение между тях (или друга транзакция). С оглед на изложеното по-горе, износът за данъчни цели може (ако всички други условия) да се разглежда не само услугите, предоставяни от Българската жител на чуждестранно, но и услугите, предоставяни от чуждестранно (например, на клон на чуждестранно юридическо лице) на друго чуждестранно.
В същото време, както вече бе споменато, от гледна точка на българските служби законодателство за износ на външната търговия, предоставени от българското външно лице на.
Това е общото правило, не е безплатно, обаче, от изключенията. Част от работите и услугите, при планиран износ, дори ако те са частично (а в някои случаи - и напълно) реализира на българска територия.
Например, броят на услуги за износ включва транспорта на вносните стоки (украсен единни международни транспортни документи), включително и на територията на България.
Що се отнася до спедиторски услуги, товарене, разтоварване и обратно натоварване на стоки за износ, те се считат в случая на износ, когато те се изобрази изцяло на територията на нашата страна.
Някои услуги, предоставяни на българска територия, се третират като износ, при спазване на определени допълнителни изисквания.
Изследователска и развойна дейност, извършена на територията на България, съобщиха износ подлежи на прехвърляне на резултатите от тези изследвания под формата на научна и техническа документация за регистрацията на съответните митнически документи за използване извън територията на държавите - членове на ОНД.
В съответствие с параграф 14 от указанията за данъчни цели се смятат за износ "услуги (работи), при условие извън територията на държавите -. Участниците платците ОНД на данък върху добавената стойност, регистрирана в България през установения ред"
Интересно е фактът, че цитираната Лекарственият продукт не съдържа никаква индикация за необходимостта от споразумение между данъкоплатец и чуждестранно юридическо лице или физическо лице. Вследствие на услугата, предоставяна от български резидент на друга извън територията на страните - членки на страните от ОНД, за данъчни цели следва да се считат за износ и не е предмет на данък върху добавената стойност.
Освен това е отбелязано в предходните дискусия транспортни услуги и поддържането на износа на стоки (с изключение на нефт, газ и петролни продукти се транспортират чрез тръбопровод), включително на територията на България, призната износа и в случаите, когато те са извършени в рамките на споразумения между живущите.
Това се отнася по-специално ситуацията, в която се предоставя на договора за покупко-продажба на износ "CIF", българските продавача корабите на стоката на борда на превозвача организациите на българските и инструктира спедиторски и докерите услуги български стоки.
Договорът между платеца на данъка върху добавената стойност и чуждестранно юридическо и физическо лице, като условие за признаване на износа на услуги за целите на данъчното облагане, предвидени по-специално в следните случаи:
1) услугите, изнасяни за транспорт на петролопроводи и газопроводи;
2) услугите, свързани с получаването и поддържането на сила, както и разпределението на патента, доказателства за индустриална собственост;
3) отдаване под наем на движими вещи, предмет на износ извън територията на страните - членки на ОНД;
4) за научноизследователска и развойна дейност;
5) обработка на клиента доставя суровини, внесени в митническата територия на България за по-нататъшната обработка на българските си организации в готовия продукт (без акциз), се изнасят извън територията на страните - членки на страните от ОНД;
6) поддържане на чуждестранни плавателни съдове (пилотаж, пристанищни всички видове плавателни съдове, пристанище занаятчийски услуги, ремонтни работи, и т.н.);
7) услуги, предоставяни пряко на българските летища и въздушното пространство България обслужването на чуждестранни кораби, включително аеронавигационно обслужване;
8) строителство и извършени директно в пространството услуги, предоставяни на използването на резултатите от тези работи (услуги) извън териториите на страните - членки на страните от ОНД (виж параграф 14 от инструкциите) ..
Казаното по-горе показва, че концепцията за износ на стоки, строителство и услуги, различни да се тълкува във външната търговия, митнически и данъчно законодателство.